Служебната проверка не замества калибрацията

Калибрацията в сервиз е измерване и настройка спрямо еталон, с протокол, който можете да покажете на възложител. Полевата проверка е нещо друго: бърз тест, който ви казва дали инструментът е още такъв, какъвто беше при последната калибрация, или някой го е изпуснал в буса. Първото се прави периодично. Второто се прави често, а най-добре след всеки транспорт по лош път и след всеки удар, за който сте чули звука.

Ние в Geonextech виждаме инструменти, които пристигат в сервиза с грешки, натрупани месеци наред, без някой да е забелязал. Половин час проверка на месец би хванала повечето от тях.

Нивелир: методът на двете точки

Най-старият и най-надежден тест. Забивате две точки на около 40 до 60 метра една от друга. Слагате нивелира по средата и мерите превишението между тях. После го премествате близо до едната точка и мерите пак. Ако двете превишения съвпадат в рамките на няколко десети от милиметъра на 100 метра, визирната ос е хоризонтална. Ако не, разликата ви казва колко греши инструментът и дали трябва да отиде на сервиз или можете да го използвате с еднакви разстояния до латите, което елиминира грешката. Правете теста на равен терен, при спокоен въздух и с латите на еднаква височина над земята, за да не спорите после дали грешката е в инструмента или в трептенето на въздуха над горещ асфалт.

При оптичните нивелири проверете и компенсатора. DSZ3 има бутон точно за това: натискате го и гледате дали визирната линия се люлее и се връща на същото място. Ако не помръдва, компенсаторът е залепнал, обикновено от влага или от удар. При цифровите нивелири правете същия тест на двете точки, но с баркод латата, и проверявайте дали инструментът разпознава латата от най-късото и от най-дългото разстояние, което ползвате.

Тотална станция: две лица и известна точка

Първо либелата. Центрирате, завъртате на 180 градуса, гледате дали мехурът е останал в средата. Второ, измервате една точка в първо и второ положение на телескопа. Разликата между двете, коригирана с 180 градуса, е колимационната грешка и грешката на хоризонталната ос. Всяка станция има процедура в менюто, която ги определя и записва. Правете я на всеки нов обект, отнема пет минути.

Трето, разстоянието. Измерете известна базова линия или просто разстояние между два стабилни репера, което сте мерили преди. Ако имате разлика от сантиметри, най-често виновна е константата на призмата, въведена за друга призма. Класическият случай е константа за призма от друга марка, останала в станцията месеци след смяната; всичко изглежда точно, само че с няколко сантиметра навътре. Проверете и атмосферната корекция. При OTS682 температурата и налягането се четат от вградени сензори, при другите модели ги въвеждате вие, и ако сте ги оставили от зимата, лятото ще ви струва милиметри на всеки сто метра. При роботизирана станция като RS10 проверете и автоматичното насочване: мерете една призма ръчно и автоматично и сравнете.

GNSS приемник: известна точка и IMU

GNSS приемникът няма оси за настройка, но има три места, на които грешката влиза. Височината на антената: измерете я с ролетка и я сравнете с въведената в софтуера. Известната точка: започвайте всеки ден с измерване на репер, който знаете, и гледайте разликата. Ако е повече от обичайните два-три сантиметра, проблемът е в базата, в координатната система или в мрежата, а не в точката. IMU: при A90 и A66 MAX компенсацията на наклона се инициализира и периодично се проверява по процедурата на софтуера. След смяна на щока или на адаптера повторете я, защото геометрията се е променила. Ако приемникът е стоял дълго в склада, включете го предната вечер на открито, за да изтегли актуални данни за орбитите и да не губите първите минути на обекта в чакане.

Транспорт, батерии, влага

Повечето повреди, които виждаме, не са от работа, а от пътя между обектите. Ето какво проверяваме при нас, преди инструментът да тръгне сутрин:

  • Инструментът е в куфара си, с всички скоби затворени, а куфарът е закрепен, не стои свободно в багажника върху лопати.
  • Тоталната станция се сваля от статива за всеки транспорт, дори за сто метра с колата. Стативът се сгъва отделно.
  • Батериите са зареждани с оригиналното зарядно и на студ стоят в джоба, а не в куфара. Обявените времена на работа са при нормална температура.
  • Мокър инструмент се подсушава с мека кърпа и се оставя с отворен куфар на стайна температура. Затворен мокър куфар за една нощ е най-сигурният начин да замъглите оптиката отвътре.
  • Обективите се почистват само с четка и кърпа за оптика, никога с ръкав.
  • Стативът също се проверява: разхлабени винтове на краката и износени накрайници дават грешки, за които после обвинявате инструмента.

IP68 при приемниците и IP55 при тоталните станции означава защита срещу прах и вода при нормална употреба. Не означава, че можете да оставите инструмента под дъжда до сутринта.

Практически ред, който работи: проверка на двете точки и на двете лица на всеки нов обект, известна точка с GNSS всяка сутрин, поглед в куфара всеки път, преди да затворите вратата на буса. И когато полевата проверка покаже нещо, което не можете да обясните, спрете и се обадете, вместо да го „компенсирате“ в изчисленията. Калибрацията е за това.