Двата инструмента мерят различни неща
Спорът „GNSS или тотална станция“ се води на всеки втори обект и обикновено го водят хора, които имат само единия инструмент. Разликата е проста. Тоталната станция мери ъгли и разстояния до цел, която вижда през телескопа, и работи спрямо точки, които вие сте ѝ дали. GNSS приемникът мери позиция спрямо сателитите и има нужда от открито небе, а не от видимост към точка. От това следват почти всички практически разлики.
Тоталната станция не се интересува дали сте в изкоп, под мост или в приземен етаж без прозорци. Интересува се дали има права линия между нея и призмата. GNSS приемникът не се интересува дали има права линия до нещо на земята, но ако над него има корона на орех, работата спира.
Кога GNSS печели без спор
Открит терен, дълги разстояния, много точки. Заснемане на землище за проект, трасиране на ос на път през поле, контрол на насип, обхождане на язовирна стена отгоре. Един човек с приемник на щок минава за ден това, за което с тотална станция биха трябвали двама души и няколко станции. Няма ориентиране, няма пренасяне на станцията, няма търсене на видимост.
С IMU наклон нещата стават още по-бързи, защото не спирате да центрирате на всяка точка. За FOIF A90 и A66 MAX производителят обявява наклонено измерване до 60°, което на практика означава, че ръбът на бордюра се мери, без да коленичите. Ако корекциите идват от мрежа, дори база не носите. Това е най-евтиният сантиметър в геодезията, стига небето да е чисто.
Кога тоталната станция е единственият вариант
Строителен изкоп на десет метра под нивото на улицата, между шпунтови стени. Монтаж на колони в хале, където покривът вече е сложен. Фасада, по която трябва да отбележите котите на отворите. Тунел, подземен паркинг, помещение. На всички тези места GNSS дава или нищо, или нещо, на което не трябва да вярвате.
Тоталната станция там е у дома си. Вие сте я ориентирали от две-три известни точки и след това всяка следваща точка е с милиметрова стабилност спрямо тях. Безпризменото измерване добавя нещо, което GNSS няма как да предложи: мерите ръб на плоча, ъгъл на сграда или дъно на изкоп, без да пращате човек там. При RTS362N обявеният безпризмен обхват е до 1000 метра, а при RTS332 има варианти за 600 или 1000 метра. На реален обект рядко ще стреляте на такива разстояния без призма, но означава, че по-близките цели, с лоша отразяваща повърхност, се хващат сигурно.
Има и междинни случаи. Улица в стар квартал с дървета от двете страни: приемникът ще фиксира на кръстовищата и ще губи решение между тях. Там колегите обикновено мерят кръстовищата с GNSS, а после ги ползват като опора за станцията по дължината на улицата. Работи добре, стига опорните точки да са измерени два пъти, по различно време.
Точност по височина
Тук се решават много спорове. При GNSS вертикалната точност е по-лоша от хоризонталната, това се вижда и в спецификациите на всеки приемник, включително на нашите. За ситуация, за кадастър, за трасиране на ос това не пречи. За кота на фундамент, за наклон на канализация от три промила или за монтаж на релса вече пречи. Там нивелирът или тоталната станция с добро ориентиране по височина са задължителни, а GNSS резултатът е само за контрол на груба грешка.
Обратното също е вярно. Тоталната станция, ориентирана от лоши точки, ще ви даде красиви милиметри спрямо нещо, което самото е изместено. Точността на станцията е относителна към опората. Затова на голям обект опората често се измерва с GNSS в статичен режим, а после всичко вътре се работи със станция.
Един обект, два инструмента
При пътен обект това изглежда така. Сутринта с приемника обхождате трасето и трасирате осови точки и отчуждителни граници в откритата част. Следобед се стига до водостока под насипа. Там слагате станцията, ориентирате я от две точки, които сте измерили с GNSS сутринта, и мерите дъното, крилата и котите на оголените тръби. Един и същ човек, един и същ софтуер за обработка, без чакане на друг екип. Записвайте кои точки с кой инструмент са измерени. След половин година, когато някой пита защо две коти се различават с три сантиметра, това е първото, което ще искате да знаете.
При жилищен строеж е обратно. GNSS е полезен в началото, за изкопа и за ситуацията около парцела, а след като излезе първата плоча, почти всичко е със станция. Трасиране на оси, контрол на кофража, кота на всяка плоча. Приемникът остава в куфара за контрол на външните връзки и за геодезическото заснемане накрая.
Ако имате бюджет само за единия инструмент, изберете според това къде прекарвате повече дни. Открит терен и много обекти на ден: приемник. Строителна площадка, на която ще стоите месеци, с изкопи и сгради: тотална станция. А когато дойде моментът за втория, погледнете категорията тотални станции или се обадете, за да го сглобим спрямо това, което вече имате.
